От редактора Скъпи читателю! В този брой на приложението за литература, изкуство

От редактора 
Скъпи читателю! 
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще се опитаме да разберем поетичната " Граматика на тайната " на Иван Странджев. Ще си спомним и за писателя Петър Бобев, от чиято гибел тази година се навършиха 25 години. 
Приятно четене. > ИВАН СТРАНДЖЕВ е роден на 12 май 1953 година в гр. Пловдив. Учи в СУ " Св. Климент Охридски " до трети курс българска лингвистика, а по-късно приключва театрална драматургия във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов ". Автор е на над 10 книги с лирика, както и на пиеси, поставяни в разнообразни градове на страната. Член е на Съюза на българските писатели. Негови стихове са превеждани на британски, съветски, словенски, чешки, немски, маджарски, бурятски, узбекски. Носител на национални награди за лирика и драматургия, измежду които и " Христо Смирненски " за 2021 г.  > Глас 
Ленива тишина
над хълма
тялото си е простряла. 
Въздухът на лятото трепти. 
Във сенките
бръждят невидими комари - 
необикновено съвършенство - 
да слушаш музика, 
а да не виждаш тялото. 
Човек минава през тревата 
и пътеката върви след него. 
Така разбираем и строен е индивидът, 
тъй като знае накъде е тръгнал. 
Не желая кръстчето на ястреба в небето
да падне върху него, 
или ръбът на изкушението
да бъде под нозете му. > Достатъчно е, че пътеката върви след него, 
с цел да запея. > --------------> Тайнство
И не обич, 
аз любов мога единствено да получа: 
да бъда жаден
    на брега на езеро голямо, 
да вървя гладен
    във градини с плодове божествени, 
с усмивка на лицето
    под ударите на ориста да трептя...
Какво ще ме избави - 
мехурчето транспарантно на глухарче,
    залюшкано във синевата,
или пък острието на перо от птица,
разсякло сребърния въздух! > Как пада есента! > Какво остана 
от мойто скъпоценно нямане - 
годините! > Превърнах се в състоятелен и неправилен, 
със гърбица от минало
и взор, нямащ сили
да се пребори със далечината. > А тук е хладно, 
към този момент хладно...> От планината слиза
облаче - 
наподобява на небивалица, 
на обичка, 
на божия сълза 
върху ухото на баира. > ---------> Нещата от живота 
са изписани със дребни букви > Най-важната от всички борби е изгубена - 
денят си потегля
и припада здрачът.
пристигнало е време за прелистване 
нещата от живота. > Стърчат над олиселите баири далечните тополи - 
мачти 
на загубен транспортен съд. 
Планината се е потопила в морскосиньо. 
Прелитат закъснели риби над вълните от 
                              варовик 
и крилете им във призрачните мрежи се   
                              оплитат. 
Не пее никой, 
никой не е вързан
за мачтите: пътува корабът към залеза - 
в морето или над земята. > Нещата от живота са изписани със дребни 
                              букви 
и могат да се разчетат само
през лупичките сини на капките море
и на дъжда през сълзите солени. 
Смъртта е търпелива като Пенелопа, 
ще ни изпитва за страха от пътя, 
за песента на непознатите
и ще ни дочака. 
Пристанището е едно, 
и който път да изберем, 
ще стигнем до Итака. > --------------> Възхвала на тайната > Измяната на топлите ти устни, 
сълзите на извора, потопен
      в тревите рижи и свенливи, 
далечното ти бъдеще, обичана - 
      като разкъсан тон на струна сребърна - 
                                   обичам. 
Обичам на перцето сняг гибелта, 
      когато твоят мирис е нежният главорез, 
и портокаловия здрач под свода 
                            на гърдите ти, 
обичам въздуха за теб. 
Животът се трансформира във живеене, 
в умиране - гибелта. 
      Не казвай дори свойто име! 
      Не яснотата, 
Тайната ще ме избави в света.
И ти, 
обичана. 
 >